УСТАНОВКАТА :: Простичко сравнимо…

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.10.2012 11:27 - Простичко сравнимо…

Автор: ustanovkata Категория: Лични дневници

Прочетен: 1213 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.10.2012 11:27

И преди съм казвал, че обожавам сравненията.
Колкото по-простичко намислени, толкова по-добре.
По-весело някак звучат, когато върху тях не тегне онзи, тъй наречен, дълбок смисъл, който често ни докарва дотам, че да се връщаме назад и да четем едно нещо по-няколко пъти, за да го разберем. По-приятно за ухото е простичкото сравнение. По-близо е до чувството за хумор в едни тлеещо, а в други горящо, но безспорно имащо го у всеки един от нас. Защото когато се сравнява простичко, замислете се драги, усмивката е неизбежен резултат. Философстването също, ама то е тема на друг по-тежък и твърде не неделен коментар, за да се мисли върху му днес.
Обикновено най-простичките сравнения се раждат по средата на извънредни ситуации.
Една от последните извънредни ситуации, в които е въвлечено обществото е с предложението на нашия министър на финансите, Симеон Дянков (оттук нататък само г-н Дянков), да се въведе данък върху лихвите от депозити.
Че е ситуация, ситуация е ще си кажете вие, ама защо чак извънредна?
Ами, аз така бих я окачествил, тъй като вкарва извън ред много от суперлативите чути и от чужди хора, и от нашенци все във връзка с политиката на собствената ни управляваща класа.
Суперлативи известна част от които се даваха както за икономическата, така и за финансова стабилност на страната във времена на неутихваща световна криза.
И освен че стабилна е, страната ни на място не стои, нито от натиска отмества се с милиметри назад, както често се случва в един неравен двубой.
Не, дума да не става!
Напред върви тя, напред към светли бъднини, върви.
Как го прави точно, то не е ясно. Чудо да го речеш, то не стига, малко иде за тази случваща се пред очите ни невероятност. Да се мъчиш да го сравниш, даже и простичко, то няма с какво.
А, опитайте, де – хем стабилни и във възход са икономическата и финансовата ни среда, хем нови данъци се предлагат и приемат.
Как става тъй, бе, да му се не види!
Не е ли редно да падат данъци тогава, ако не въобще, то процентно някак?
Редно е, ама в ред явно нищо не е. Така мисли общото днес.
Разбирате ли, г-н Дянков, извънредната ситуация, в която ни въвеждате?
Извън реда на нещата е сами да ни подсказвате, че някъде много, ама много сериозно сте ни излъгали. Защото проблемът не е, че предложеният от вас данък е върху депозитите, нито е в цифрата 10, на която сте се спрели за процент на облагане. Безспорно за много българи днес това ще е неприятен удар под кръста, тъй като те имат депозити и това ще се отрази на личната им финансова стабилност, ако се приеме вашето решение. Реално, обаче, един такъв данък няма да причини неудобство на по-голямата част от българското население, поради простата причина, че същата част няма пари сложени на депозит (което пък, допуска се, е в резултат на наличието на сума ти други данъци).
Истинският проблем, същината на извънредната ситуация, е в това, че се е стигнало до нуждата от приемането на нов данък, въобще. Това и на частта от българите с депозит, и на онази без такъв ще не ще разкрива прилична част от истина за днешната икономическа и финансова стабилност на България, поверена и ръководена от управляващата класа, сиреч, вие г-н Дянков и вашите колеги.
А съставът на тази класа най-лесно би могъл да се сведе до следните две възможности към настоящия момент:

Или че е съставена от слепи и глупави хора или
че е съставена от хора на благородната лъжа и недостатъчната наличност в държавната хазна.

Аз залагам на второто, защото просто не вярвам в първото.
По мое мнение, там „горе“ няма глупав човек или ако има, то той (може и тя да е!) със сигурност си е наел минимум двама умни, които в сянка да му градят образа.
И оттам питам, дали за наше добро ни лъжете благородно, г-н Дянков?
И още, за да посметете парченцата от собствено ни уронено самочувствие ли простичко ни сравнявате с останалата част от европейската общност, като давате пример, че там има еди какви си данъци, а у нас все още не?
Прав сте, иначе, г-н Дянков, прав сте!
Аз подкрепям пренасянето на всякакви добри практики (пък били те и данъчни) от вън у нас.
Не е нужно да се пънем, нито пък би било под достойнството ни да взаимстваме нечий разработен и даващ плодове модел.
Прав сте, данъци колкото искаш в развитите европейски държави, ама и закон има доста в тези страни. А? Нали?
Замисляли ли сте, ако и тук имаше работещ такъв и държавата си прибираше дължимото на фона на приетите вече данъци? Замисляли сте се, ако държавата прилагаше закона така, че да не позволява толкова мащабното крадене на пари, което си е един синонимен начин да изкажеш укриването на данъци? Ако не сте, ами, време е.
Как не се намери един от вас, да сравни простичко закона у нас със закона, например, в Германия, тъй както все се сравнява какво плащаме тук и какво плащат там?
Как, бе, да му се не види!
Аз знам, че вие сте един обикновен финансист, който работи, за да взима. Няма лошо. Аз също работя, за да взимам. И той работи, за да взима. И тя. И всички работим, за да взимаме.
Знам и че много ни бива простичко да сравняваме нещата, щото едно такова весело и усмихнато все ни става.
Все, все, ама колкото и да е все, понякога иде повече. И тогава мътно и кърваво в душите ни става.
А днес щем, не щем трябва да си го признаем, че това понякога отново ни е навестило.

Кольо ЙОВЧЕВ

Нагоре