Е, свърши се, дявол да го вземе. Братята са на свобода. Теглилките на сляпата с дългата фуста и превръзката на очите се наклониха в тяхна полза.

Всъщност, откакто бяха арестувани за пръв път, откакто им бяха повдигнати обвинения за пръв път, откакто се разболяха от какво ли не за пръв път, откакто бяха пуснати да се лекуват от какво ли не за пръв път; и откакто отново бяха арестувани, откакто отново им бяха повдигнати обвинения, откакто отново се разболяха от какво ли не, откакто отново бяха пуснати да се лекуват от какво ли не и откакто отново бяха арестувани, но този път само на половина и така нататък - същите тези теглилки никога не са били наклонени на другата страна.

Вече всички можем да дишаме спокойно. Братята са на свобода. Всичко, от това, което очаквахме да се случи през всичките тези мъчителни, изтормозени и изтощителни (за същите тези братя) години, се случи точно така, както го очаквахме. Нищо мъчително, изтормозено и изтощително не последва нито за душите, нито за сърцата на всинца ни.

Стечението на обстоятелствата се стече по все същия познат начин.

Фарсът, извинете – животът, който живеем, не се разклати нито за миг.

И перце не падна от оперението му. Камо ли кътен зъб.

В математически смисъл (ние винаги имаме нужда от математиката в такива моменти) той бе повдигнат на квадрат. Във борсов смисъл – акциите му не само че не се сринаха, ами затвърдиха позициите си. И дори увеличиха двойно цената си. За всеки свободен брат по веднъж. Дори когато единият потъна вдън земя, най-вероятно благодарение на една от онези огромни тенекии, които летят високо в небето и от време на време се удрят тук – таме или просто си падат.

Ей така, като зрели круши.

Макар да има още две инстанции, които заплашват абсолютната свобода на братята и правят свободния им, само от няколко дни, сън крайно неспокоен, това не трябва да убива нито надеждата, нито вярата у тях към правото съдене в държавата, чиито отрочета са.

За братята, най-тежкото мина. Още малко и бурята над главите им съвсем ще се разсее. Мътилката около имената им ще се утаи. Ще се върне обратно там,  където й е мястото – на дъното. След няколко години, отгоре й ще се натрупат достатъчно пластове обществена забрава, така че тя да се консервира за идните поколения, на които трябва да се предостави шансът да ви изучават.

В този смисъл не бива да се допуска историческата памет българска да замирисва на мърша.

Не бива, например, учебниците по история да се преписват всяка година едни и същи, като единствената разлика между тазгодишния и миналогодишния да се явява само в надписване на цифричката, онази цифричка отпечатвана на задната корица най-долу по средата, назовавана още – Цена.

Нека министър доц. д-р и не знам си още какво си Сергей Игнатов, като част от това Първо велико правителство на реформите, което управлява днес България, да вземе клетата, изтерзана и омерзена, братска участ присърце. Нека разсъди малко от какво повече ще се нуждае днешната (не в по-малка част и идната) учаща се младеж – от знание за хановете живели по тези земи, преди толкова много време – така далечни и така невъзможни за съвремието или знание за братята, точно тези братя, които построиха самото съвремие. Които братя, дори и след пет, нови поколения (ако е вярно, че на седем години се ражда по едно ново) още ще са си живи, още ще могат да се видят, още могат да се пипнат. Братя, чието дело и след пет, нови поколения още ще е полезното изкопаемо (едно от шепата неизчерпаеми по земята), от което ще се моделира реалността с всичката й политика, с всичката й общественост, и с всичката й всичкост.

Нека разсъди, уважаемият Министър на образованието, младежта и науката от какво значение ще е изучаването им в часовете по история на България за личностното израстване, ориентирането и напасването в ситуацията за самата изучаваща се младеж. И ако няма как да ги вмъкне в учебната система, защото е претъпкана с материал, то нека да изхвърли част от увехтелия и в значителна част парадоксалничещ  на днешното днес.

За какво й е, питам ви, на учащата се съвременна младеж да знае кой, например, е хан Крум и кога е живял, и какви закони е измислил, и как нито по болест, нито по неявяване на някой си, нито по нищо не е можело да се възпрепятства прилагането им?

За какво й е, когато днес пра-пра-пра-пра внуците му (и тези на самия хан Крум и тези на самите му закони и на прилаганията им) осъждат виновните на невинност.

За какво й е също да знае, че Историята помни за България един такъв период на културен разцвет и още – масов подем на архитектурата и развитие изкуствата, наречен по спиридонпалаузовски – “Златен век”?

За какво й е, когато днес самата тя живее в Платинен такъв. Наречен така по кольойовчевски. Не е ли днес, целият въздух наоколо е култура. Не е ли цялата земя е архитектура, а онова, което остава вън от тях – изкуство.

И не може ли тя да притежава всичко това само на цената на една шепа платина.

Може, разбира се!

Може, както го мога и аз. Също на цената на една шепа платина. Но освен моето всичко, аз мога да притежавам и нейното всичко. Стига да разполагам с две шепи платина.

А той? А тя? А те?

Нужно ли е да обяснявам какво могат да притежават, когато разполагат с по три, с по четири, а някои с неизброими шепи платина.

Това е, добре дошли в Платинения век на България. Векът на свободните братя.

Братя, които не заслужават историята си, но историята заслужава тях.

Темида отсъди: “Майната ти Круме, да живеят братята. Да живее платина”.

Съгласни или не, нея не я е*е!

П.П. vol. 1

Уважаеми министре на образованието, културата и младежта,

Уважаеми доц. д-р и не знам си още какво си,

Уважаеми г-н Сергей Игнатов,

Очаквам да погледнете сериозно на предложението ми, ако не за пренаписване на учебниците по история на България, то поне за донаписването им. Защото смятам, че е редно освен да узнава как са живели най-видните й предци, на съвременната учаща се младеж да се предостави възможност да узнае и как са живели и продължават да живеят най-видните й съвременници.

П.П. vol. 2

Уважаеми издатели на мемоари,

Не харчете парите си за трети, четвърти, пети, шести и седми том от поредицата “Батето”. Няма спор – в завършен вид тя ще ви позлати.

Колкото и да недоволства народът, първите два тома вече са на лавицата му.

Обаче, драги, мислете в перспектива. Осъзнайте се на време и впрегнете всичките си сили и капитали, за да придумате братята да напишат своите.

Не е възможно да не е възможно.

Все пак живеем в Платинения век на България. Не го забравяйте!

Просто издебнете най-подходящия момент за издаването им.

Нека ви го подскажа отсега, без комисионна – той ще е в пика на стокхолмския синдром, който народът ще започне да изпитва към братята, съвсем скоро.

Той ще узрее най-късно до година. Всъщност може би до две. Всичко зависи от благотворителната дейност, която ще развият и поста, за който ще се кандидатират при следващите избори. По-добре първо да се пробват на президентските, защото стана ясно, че този пост не е по силите само един човек.

Уважаеми издатели на мемоари, ако стремежът ви е към поплатинаване на усилията, то следвайте тези инструкции.

Няма да сбъркате.

Вервайте ми!