Приятели, преди няколко дни на бял свят излезе информация как певецът Джеймс Блънт е спасил човечеството от Трета световна война.

Навярно повечето от вас вече са проучили по-обстойно този свят акт на себеотрицание и все по-архаизиращото се поставяне на общото пред личното, но не изключено на някой да му е убягнало.

Едно е сигурно – всички знаем кой е Джеймс, всички сме чували за него и всички, не – почти всички сме счупили най-малко по едно радио, веднага след втория куплет на коя да е негова песен.
Остатъкът са сторили същото, само че телевизора си.

Та, как ли се предотвратява цяла една Трета световна война от един певец, чийто глас те кара да се чувстваш предсамоубийствено.

Отговорът за мен е прост – като се откаже завинаги да пее на всеослушание.

За жалост случаят с Джеймс Блънт не е такъв. Къде го чукаш, къде се пука, както е най-уместно да се каже.

Та какво точно станало – преди 11 години, когато все още бил част от великата британска военна машина, авторът на самоубийствени парчета като “Goodbye My Lover” и... (всъщност това е напълно достатъчно) получил заповед да превземе летището в Прищина.

Не сам, разбира се, а с цялата военна мощ на конвоя, чийто командир се явявал.

Макар че по мое мнение, стига да е искал, капитан Блънт е можел да изпълни заповедта и самостоятелно, посредством един мегафон и акапелата на някое от първите демо версии на “You’re Beautiful”.

Обаче станало така, че малко преди да бъде издадена самата заповед, на летището в Прищина изневиделица се появил цял един руски гарнизон, наброяващ 200 войнишки калпака. И какво, мислите си, си помислил в този момент капитан Блънт: “Here We Go Again” или “Some Kind Of Trouble”...

Не! Помислил си, че нападне ли точно сега, Третата световна е в кърпа вързана. И, аха, да реши да го каже гласно, когато командващият британските военни части и всепризнат четец на мисли, генерал Майк Джексън го изпреварил и заявил, че няма да допусне подчинените му да срежат лентата на трета световна война. По този начин, генерал Джексън не само че обрал лаврите, ами и оставил на капитан Блънт, 11 години по-късно, правото само на едното едничко признание, че и без това нареждане, видиш ли, той нямало да се подчини на заповедта.

Написаното дотук, може би се създава погрешната представа, че аз не съм от големите фенове на Джеймс Блънт. Напротив! Обожавам и него, и музиката му, особено, когато ме мъчи запек или изпадна в най-кризисното умствено състояние – онова, което те кара да мислиш, че света е добра място за живеене.

Тъй да се каже с The Best-а на Джеймс и аз съм The Best, тоест облекчен и обезкризисен умствено.

А на хората, които тепърва ще пускат шеги от сорта: “Знаете ли как ли се спасява света от Трета световна война по Джейм-Блънтовия модел? Как? Ами, никак!” ще кажа само едно – не си бършете лицето и задника с една и съща кърпа, ако искате любимия/любимата да продължава да ви целува.
Или ако все пак го правите по навик – то поне затваряйте добре вратата на банята.