Знаеш ли кое е странното в това късче от моята памет,

което твоите очи, тепърва, ще стриват на ситни парчета?

Не е в това, че изобщо го превръщам в уникат чрез думи.

Не е в това, че ако не го изгориш след първия му прочит,

то навярно ще го замаскираш; с малко пепел, с малко дим,

с малко от крещящото мълчание; азбуката, на която си говорим.

Не и в това, че белотата му го прави лесно за фалшифициране.

А в това, че каквото и да се случи с него - то се случи с теб!