Край лагерен огън се сгрява,

сгрява премръзнало клето дете,

дете, което трепетно дава,

дава на всекиго къс от сърце.

Сърце изподрано, но пълно,

пълно с пречистен от горести екот,

екот заидел към светло от тъмно,

тъмно от дето е тръгнал човекът.

Човекът, нерад, от съдбата повлечен,

повлечен към битка с пулса на смерча,

смерча по път: чер и облечен,

облечен в спомени остри, кат" меча -

меча по който заходил от малък.

Малък и клет по друма осъмнал,

осъмнал на свет да покаже, че жалък,

жалък е тоз", що на честта - гръб е обърнал!

Обърнал и лик, здрависал лъжата,

лъжата, която рисува му Рай,

Рай илюзионен, Рай синоним на камата,

камата на клетия - забита в него до край!

Край лагерен огън се сгрява,

сгрява премръзнало клето дете,

дете, което по малко оставя,