- С какво ще се похвалиш днес, Рамсой?

- Това, което искаш да ти кажа, друже, много за хвалба не е!

- Значи хвалба не е днес да си герой?

- Там е кално, друже, мръсно е за белите нозе.

- В кресло се лесно съди, а, Рамсой?

- То и от светлия таван, и от тъмното мазе - така е все...

- Е все, дали ще съдиш нея или той!

- Така е, друже. Бил ли в канала на Венеция?

- Венеция ли, казваш? Не, не съм!

- Там е крехко благо, крехко..., ако си с венец.

- Венец от срам изплетен или от медален звън?

- Венец от брачните халки на всяка мъртва перспектива.

- А що за перспективи, толкоз много, ти си умъртвил?

- Такива, лъгали ме безогледно, че живота си отива безпредметно.

- Ей, Рамсой, такъв венец плете си всеки...

- Всеки, друже, знам. Независимо къде е бил и с какво е заслужил да се похвали!