(...другата поезия...)

Те ме отхвърлиха!

Още в детството си, аз се опарих на надеждата,

че някой ще ме подкрепи.

Удряш сам, братко!

Мигът е толкова за кратко.

Любовта е повече от илюзия,

щом самотата е контур,

с който започва изобразяването на съществуващия.

Не губя време да се оглеждам.

От това завъртане –

мога за изляза по-лош от колкото съм бил!

Зареждам.

Отново на лов – на лов за ловци.

Фалшивата любов погубва дори и плъховете в дупката.

Проклятието на истината

и желанието да я изплюеш в лицето на уличницата,

както още наричаш живота си.

Омръзна ми да си играят с мен,

(а в това всички толкова си приличаме,)

обръснах своята глава

и започнах да продавам безумните проявления на душата си.

Колкото по-прецизен,

толкова по-назад в редицата на пътници към ада

Избрах първото и започнах да израствам по улицата,