Хаотика № 17

500 мисли в минута
хвърчат насам натам
гледам листа и пиша „безкрай“
бебе плаче в съседната стая
обръч заключен със зпетая
неволно съм сграбчил черта
и чертая звезди
какво толкова
невротично състояние
5000 мисли на ден
симфония от контрааргументи
срещу посегателство върху живота на пингвин
протеинът свършва
разтоварва се стомахът на гномът
бебето продължава да реве
яде и реве
яде и сере
и напук на простата логика продължава да расте
топчета тракат по пода
зърнена закуска в устата на гнома
смях
страх
плах
знаеш супер много неприложими рими
невероятно съвпадение
светлина и мрак
попадат на едно и също място
в един и същ момент
кашляш задавен от вчерашен спомен
преглеждаш написаното дотук
пълна безсмислица върху тира на квадрат
дробна съвест или съвест на дроб
избери си
правиш корекция
и някак се отпуска сивото ти вещество
това писане действа
чувстваш се гениален като Моцарт
разтоварваш мисли върху амбалажния лист
по-поетично е кажеш белия лист
само дето листа не е бял
амбалажен е
като теб самият
амбалажен е
като онзи с който смъртта завива живота
на всеки човек който е избрал
да живее остатъка от живота си с мото
че се е предал

Кольо ЙОВЧЕВ