Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2012 11:59 - За четенето, липсата на време за него и онези, които ни намират такова
Автор: ustanovkata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1267 Коментари: 1 Гласове:
1





image


Интересна работа, бих казал.

В един дъждовен ден си купуваш дълго очаквана книга от много любим автор и започваш жарко да я четеш. Толкова жарко, че около теб започват да се събират разни тварички, защото е по-сухо и много приятно затоплено.
Очарователни и силно въздействащи истории попиваш, спор няма.
А и как да има, все пак авторът е не кой да е, а Кърт Вонегът.
Не прекаляваш с четенето.
С други думи - четеш по малко всеки ден.
А с още по-други думи - понеже тази книга се явява сборник с разкази, неиздавани на български досега, четеш по един разказ на ден.
Те, разказите, са с прилична дължина, така че дето се вика и един ти стига на ден да задоволиш читателския си глад, докато търчиш насам-натам цял ден с цел да осигуряваш материал за засищането и на чисто физическия такъв.
Нали, де, чували сте всички как българите обичаме да се оплакваме, че не четем много-много, щото нямаме време да четем много-много.
Всъщност, за вас не знам чували ли сте го или не, но за себе си знам. Съм чувал!
И то не веднъж, и то не отдавна.
В интерес на истината, за последно беше онзи ден на път за работа в една от гробниците по линия 305 или Линията на Надеждата (надеждата, че все някога и някак ще стигнеш за където си тръгнал) от Градския транспорт.
Две жени, с изпити лица и долети устни, разговаряха задълбочено по между си на доста, смея да твърдя, плитичък език. Но пък важното е, че се разбираха една друга, нещо което, например, двама професори, дори и от един и същи университет, трудно постигат (без да се отчете нечия леко зачоплена в крайчеца академична чест) използвайки многоликостта и пъстротата на езика.
Та, тези две жени се жалваха в продължение на половин час (най-малко толкова, щото трябваше да слизам) за всичко като се започне от ранното ставане по обяд, заради нуждите на мини шпиц-ът, мине се през няколкоточасово обикаляна в търсене на дрехи с онзи точният нюанс на розовото, за който често Нора Робъртс и Сидни Шелдън загатват в книгите си, та без никаква вече жал се завърши и с това как нямали време да четат нищо освен списания с прически и фотография, в които най-много текст на квадратен сантиметър, общо взето, се събира на самата корица.
А, как само им се искало да имат и за това, о, Боже, проклет да си, за дето ги наказваш тъй сурово.
От както свят светува се знае, че всеки си има причина и оправдание, за да не прави нещо, което много му се иска. Примерът с двете жени е еднакво комичен, колкото и трагичен. Защото те реално имат в пъти повече време за четене, отколкото чисто наличният потенциал за справяне с подобна тежка задача в тях може да поеме.
Като последното не би било проблем. Ако го има желанието ще започне да се прояснява и методът за усъвършенстване в тази насока.
И една „Антология на междуметията“ подбрана от норвежки колектив поети минималисти, мисля, ще е отлична за начало в подобен случай.

Желанието, бе хора, желанието. Всичко опира до и зависи от него.
Когато го има него всичко започва да изглежда възможно, дори и това да имаш свястно казанче в тоалетната. Дори и това, повярвайте ми!
Желанието, от което се роди и идеята за този пост, която съвсем не беше да ви занимавам с две желаещи да не желаят жени. А идея затова да благодаря на един човек, благодарение на чийто превод, днес отчупвам по късче благодат и се чувствам по-човек и то не някак си, а направо точно така си.
Името му е Венцислав Венков, по мое скромно мнение, най-добрият преводач на Кърт Вонегът до ден днешен.
Дано не обидя останалите, наистина.
Всеки от тях е дал на България възможността да се докосне до гения на Вонегът и сам по себе си е достоен за уважение. Чест и почитания към всички вас.
Но Венцислав Венков, повтарям по мое мнение, успява най-добре да предаде историите на Вонегът. Прави го така сякаш не ги четеш в превод, а в оригинал.
Толкова ясна и лека е връзката между текста и окото на читателя.
Благодаря Ви, г-н Венков.
Истината е, че тръгвам на лов и за други произведения и автори във Ваш превод.
Бъдете жив и здрав.
Продължавайте да превеждайте.
Продължавайте да храните душите ни.
Продължавайте да ни намирате време за четене пред всичко останало, което яде от него без да се отплаща по същия значим и въздействащ начин.
Продължавайте все така с таланта и способностите си, които не само сте открили, но и развили много близко до самото съвършенство.

Кольо ЙОВЧЕВ  






Гласувай:
1
0



1. vkvenkov - Благодаря за ласкавите думи, г-н Йовчев,
11.08.2014 17:47
Случайно попаднах на блога Ви и ми стана безкрайно приятно. А ако все още търсите мои преводи, това би Ви спестило време: http://chitanka.info/person/ventsislav-venkov . Желая Ви успехи във всички Ваши начинания. В.К. Венков
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ustanovkata
Категория: Други
Прочетен: 398142
Постинги: 475
Коментари: 142
Гласове: 410
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930