Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2010 17:31 - Реч по случай 130-годишнината на Българския лев
Автор: ustanovkata Категория: Забавление   
Прочетен: 417 Коментари: 0 Гласове:
0



image

 



(дословно от намерен ръкопис)

 

 

Драги съотечественици,

Днес е рожденият ден на българския лев – 130-ти поред.

Да му е честит, както се казва в такива моменти!

 

(смугли ръкопляскания.

 рев на разно яйчни близначета момче и момиче.

от неосветената част на залата)

 

Драги съотечественици,

 

(ревът спира!

настава само тишина.)

 

Юбилей, като този, признайте си – не е за пренебрегване.

Още - не е за проспиване, не е и – за незнание.

Тъй че всеки, който е осведомен за неговото настъпване и в същото време изпитва съмнение, че нечий близък, приятел, познат и прочее – люд* на сърцето му – може да пропилее днешния ден без да узнае важността му, трябва да се вземе в уста и да започне да просветлява, непросветените. 

 

(смугъл глъч.

кратък.

пак само тишина)

 

Юбилей, като този, признайте си – не е в състояние да не възбуди гражданската позиция, дремеща у всеки българин.

Не е в състояние да не подейства върху й, като енергийна напитка, с разтворени в нея контрабандно заловени упойващи вещества, предназначени за орозовяване на реалистичните сивост и нехранимайско морало-безплодие.

 

(смях!

от неосветената част на залата)

 

А какво би било смешно тук, да питам!

 

(още смях!

 и  от осветената част на залата)

 

Та не си ли сверяваме всички ние, българите в България, животите по българския лев.

 

(никакъв смях!

 отникъде.

отново само тишина)

 

Не си ли сверяват и всички те, българите в Чужбиния, животите пак по него.

 

(микрофония)

 

Кажете, люде!

Ако всички не щете, кажи го само ти, людо!

 

(мълчание!

майчин плач.

подсмърчане.

може би бащино)

 

Драги съотечественици,

Бях помолен да говоря кратко. След малко свършвам, така че може да се каже - откликнал съм на молбата, както подобава.

 

(пълно мълчание!

майчино.

 и може би - бащино)

 

Когато се отвори дума за пари, все едно се повдига капакът на най-големия врящ варел в Ада. Много пикантна тема. Която също като лютите чушки веднъж ти пари на устата, докато я ядеш и втори път ти пари на задника, докато я... изхождаш в пространството.

 

(пълна тишина.

периодично нарушавана от равномерния пулс на стаените дъхове в залата. общ на мига)

 

Българите, обичаме да си похапваме теми. Някои ги ядем живи, малко след като сме ги хванали. За тях нямаме и помен на следващия ден.

Други ги осоляваме, оставяме да престоят и когато се вмезят до лига** с дни, със седмици, че и с месеци наред режем парче след парче, без да ги броим.

Тях помним по-дълго, защото по-дълго се въртят в устите ни и по-дълго се изхождат от задниците ни в пространството.

Трети си ги татуираме върху челото на езика.

Тъй че да са ни на една уста – отваряне.

Българите сме едни от най-крупните търговци на разговори за пари.

Повече за липсата, отколкото за имането им.

Но както и да е, стоката си е стока, такава, каквато е!

И ние пласираме нашата, като отчитаме много по-солиден оборот от този, който отчитат, дори пласировчите на турски сериали по родните телевизии.

Оборот, от гледна точка на загубеното време и изразходените чувства.

Само от тази, вие какво си помислихте!

Оборот, отчетен предимно от разговори за пари.

Предимно за липсата им, да.

Най-вече за нея!

 

(кашляне.

от сцената)

 

Извинете!

 

(пауза.

ненужна)

 

Драги съотечественици,

130-годишнината на Българския лев, ще подейства като инжекция с хормон на растежа, бита в трицепса на обществото, осигуряваща му още хектари неопласирена площ.

 

(тананикане.

някъде от балкончето с осветителните тела)

 

Юбилей, като този, признайте си – ви кара да се замислите, с колко от мултипликациите на юбиляря, разполагате в момента.

Стигат ли за вечеря.

А за лизинга на колата.

За къща в Драгалевци, може би.

Аз се замислих. Бръкнах в джоба си и открих юбилярни мултипликации равняващи се на половин килограм натрошено сирене със срок на годност до: утре,12:34ч., от рафта с намалени на 50% от реалната си стойност, стоки в един безнадеждно (за него самия), хранителен магазин, вдигнат на скоро в родния ми Разград.

Толкова оборот имам за отчитане, при положение, че днес не съм спрял да пласирам разговори за пари. За парите, които все не стигат.

Е, не е чак цял ден. Все пак трябваше да напиша тази реч.

 

(смугъл смях.

отвсякъде.

отново)

 

Ако ви интересува, никога не говоря за пари, когато искат да кажа две-три приказки Някъде, където се очаква да се съберат повече пет души, които не числим към персонала на съответното Някъде.

 

(здрав смях.

отвсякъде.

искрено)

 

Драги сънародници,

Последно, юбилей, като този, признайте си – не ви ли кара сами да се чувствате юбиляри. Не е ли естествено да се чувствате така, когато в очите, главно на работодателите си, вие наподобявате пакетче с пуканки за микровълнова фурна, само дето пакетчето не е натъпкано с царевични зрънца, овъртолени в маргарин или палмово масло (ако ги предпочитате така), а е натъпкано с труда ви.

Който при създаващото се изкуствено покачване на температурата в микровълновата фурна (във вашия случай – работното място) започва да пука и да подскача като обезумял, без шанс да избяга по-далеч от стените на пакетчето, трансформирайки се, в края на краищата, от труд (вашия) в свежи пари (неговите – на работодателя ви).

 

(жалка тишина.

още по-искрена)

 

Драги сънародници,

Наистина последно – Добре мълчите!

 

(пулс на затаени дъхове.

отново)

 

Българският лев ще духне 130 свещички, днес, по някое време.

Може и да ги е духнал вече, но това няма значение. По мое мнение, той напълно заслужаваше тази нищо и никаква реч.

 

(стъпки на множество към изход)

 

Само още нещо...

 

(много стъпки на множество към изход)

 

... тъй като живеем във времената на петициите, защо някой, който разбира от тези неща, не се заеме да сътвори една такава – Рожденият ден на Българския лев – втори национален празник, след 3 март.

Защо след като национално празнуваме освобождението си от турско робство, да не празнуваме национално валутата си. Парата си, тъй да се каже.

Защо, след като мълчите пред издевателствате на този хартиен тиран, да не се подпишете под признаването на абсолютното му власт и покровителство над душите ви.

Защо не, това са сладки тирани, които горчиво мъстят, чрез едни човешки ръце, на други човешки ръце. А често, ако заменим “ръце” с “съдби”, след равното – резултатът, същий е!

 

(звън от белезници)

 

Честит юбилей, Български лев!

А на вас,  юбиляри, честито мълчание!

 

(усмирителна риза.

някой си отива вкъщи)

 

_____________________________________________________________________

 

*Люд – единствено число на думата “Люде”, с буквален превод – Човек

** Вмезяване до лига - Сублимният момент, в очакването на едно ястие да стане готово за консумация. В момент, в който то се къса с ръце, набучва с вилица, разрязва с нощ, момент застъпващ се с този на потичането на Лигите на Дългоочакваността. 


Тагове:   лев,   реч,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ustanovkata
Категория: Други
Прочетен: 478462
Постинги: 475
Коментари: 142
Гласове: 410
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031