УСТАНОВКАТА :: За Тотювия гняв и палатковия протест

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.09.2010 12:27 - За Тотювия гняв и палатковия протест - формално и реално

Автор: ustanovkata Категория: Политика

Прочетен: 567 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 17.09.2010 08:24

Чухте ли, нашият социален министър, Тотю Младенов, се бил разгневил на предстоящия палатков протест пред Народното събрание, организиран от КНСБ. Според него някаква много задна мисъл се е спотаила около това нестандартното решение за израз на недоволство срещу предложение да се увеличи стажа за пенсиониране с три години.
Няма как да не реагираме и да не подкрепим справедливия Тотюв гняв, защото у нас без задна мисъл, нито един протест не би бил възможен.
Какво му е на поредното увеличение на границата за пенсиониране, да ви питам аз, вас?
Три години отгоре!
Голяма работа, че чак на палатки ще се излиза, за да се протестира.
Ако от КНСБ следят какво се случва с българското население пред последните десетина, че и повече години, със сигурност нямаше да се ежат толкова.
То, българското население, уважаеми, синдикати, прогресивно застарява. Нормално е в ситуация, в която един млад, работещ и плащаш си всичко, както си му е реда, човек, изхранва двама работели, плащали си всичко, както си му е бил редът, пенсионери нещо в схемата да не се получава, както трябва.
Още по-зле става, когато същият този млад, работещ и плащаш си всичко, както си му е реда, човек, реши да тегли една майна на държавата си и да заживее в друга. Още по-зле става, защото тогава парите, с които е хранел онези двама, работели и плащали си, както си му е бил редът, пенсионери, няма да идват вече от неговия “емигрирал” джоб, а от следващия, който все още си е в страната и работи, и си плаща всичко, както си му е редът.
Това може би е най-простия пример, с който да се обясни работоспособното обезлюдяване на България. Все повече млади хора, отказват да дават труда си на страната, в която са родени. Отказват да хранят предците си. Или по-скоро, решават да го правят, като наместо посредничеството на държавата, използват онова на Western Union и всичките му над 1200 клона у българско.
По всяка вероятност, Тотю Младенов, не е глупав, бял мъж. Човекът търси решение. И понеже нищо друго не сработва, иска да побутне стажа за пенсиониране. И няма да си остане с искането, вервайте ми!
Родните депутати са на ясно с нещата. Те знаят прекрасно, че подобни завишение на цифрите са си чисто и просто поредната формалност за работещия българин. Зает да оцелява на ръба на нищетата, той едва ли ще обърне внимание на корекцията.
Но и да обърне, какво значение има за него на колко години ще може да се пенсионира, когато след това няма да има кой да го храни и поради този простичък факт, да продължи да работи, я като охрана на някой подлез, я като продавач на топли гевреци и варена царевица по трамвайните спирки, я - Където и да е, работа да е! - ще е из първите му пенсионерски приоритети.
Какво значение има, когато си принуден да съществуваш на трупчета!
Какво, по дяволите!
Никакво!
Ето затова с каквото, както и когато и да се излезе на протест срещу тях, родните депутати, те винаги ще го изкарват такъв, какъвто не е.
Винаги ще се гневят на онези, които месят реалното с формалното, или които се опитват да протестират срещу законното им право да узаконяват формалности.
Всъщност, сигурен съм, че нито един български пенсионер не желае да виси, като камък на шията на работещите у нас.
По-скоро се пита и то с доста повече гняв в душата си, отколкото Тотю Младенов демонстрира, как може да е работил и да си е плащал всичко, както си му е редът, четиридесет години и накрая да получава една палатка пенсия – не по обем, а по себестойност.
И то да я получава от потта и дисковата херния на собствените си деца, които както са я подкарали едва ли ще доживеят да получат своята първа.
По-скоро се пита и какво стана с парите на набора Аню, дето и той четиридесет години работейки, ги плащаше на държавата, както си му е редът, за да получава накрая и той една палатка пенсия – не по обем, а по себестойност, но да я получава само една година, защото не успя да пребори третия инсулт.
Къде са тия пари!
И, мисля си, поради ей тия малки, но реални причини, напук на пълния обществен безинтерес към формалното държавно управление на България не от вчера и днес, а от десетилетия насам, все пак палатковият протест ще съумее да колективизира умовете на всички, които го посетят.
Аз няма да съм сред тях!
Повтарям, че подкрепям гнева на нашия социален министър само защото не е редно да се протестира срещу формалности.
Но съм изключително щастлив от факта, че Тотю се задължи, с тези си приказки за задната мисъл на КНСБ-ейци.
Задължи се да обясни на обществото своите собствени мисли, относно "нещото" около, което ще се изгради въпросният протестен палатков лагер.
И защо го гневи, толкова много.
Дали защото предусеща, че следващият протест от този вид ще е "Танков". И ще изразя истинското народно, а не само синдикално, недоволство. Но този път не срещу формалните корекцийки, надграждащи цифра върху цифра, а срещу реалните последствия от действията, които са ги наложи, разграждащи съдба след съдба!
Протест, на който и аз ще присъствам.
Или е защото.....?

Нагоре