Как ли не подходиха!

Загубени,

втълпяваха си,

че и натрошените залъци -

са достойна храна.

До последното зрънце ориз...

После баня с кална вода.

Пленени.

В царството на плъховете -

страх не буди в никой

гривата на лъвовете.

Няма го величеството.

Няма я короната.

Тук мъртви са законите.

Мъртва е природата.

А вярата!

Какво се случи с нея?

Какво е тя,

когато с фалшиви чувства и лъжи

купуваш си достойна пленническа орисия?

Тук матрицата на щастието е погубена.

Тук нищото, за всички е по равно,

а всичкото - за нищото изцяло е!

Стопи се.

И бавно се отмий в канавките.

Но внимавай,

на червеите пътя да не пресечеш.