(другата поезия)

Спонтанните мисли се раждат като дежавю,

но правото да се отстояваш, като личност, не е скъпо бижу,

което и да изгубиш - приемаш след време.

Има ли стойност славата, щом душата ти стене!

Не е лесно да събудиш желание за промяна

в онзи, който е приел да ближе раните, вместо да продължава.

Брадвата посича немирните глави,

а не страхливците, отдали живота си на страх и сълзи.

Това, което повтаряме са миналото и грешките.

Доброто и смелото се забравят, остават само при смешките.

Ето защо, лицемерът успява да надвие!

Когато очаквам подкрепа - всеки се крие.

Така попадам в капана на собствените си цели...

Отговори ми, защо когато пушим трева

сме толкова смели, непобедими...?

Едва ли се намира някой, който да победи силата на тези рими.

Сега, спомни си всички онези дни,

в които сам навън там беше ти.

Кой те подкрепяше? Имаше ли някой с теб?

Тук можеш да го усетиш,

чрез силата на римите

Още не се е родил някой по-добър от мен,

нито пък по-слаб от мен - всички сме равни в този ден!

Болката посрещаме различно, защото сме различни.

Не е чиста душата, щом е гузна съвестта!

Всички правим лоши неща,

но странното е, че отричаме истинската си вина.

А за грешките - отговорността поемат децата,

и ако ще играем, то нека играем истински в играта.           

Никой не е безгрешен,

но всеки може да се научи да бъде честен.

Истината, всякога ще е по-силна от лъжата,

а ние трябва да гледаме безпристрастно на нещата.

Да спрем да превръщаме различните в отричани,

така ще разберем, че всъщност и ние сме обичани.

Нека не правим опити да върнем годините назад,

а да сътворим по-добрия свят,

чрез силата на римите

Винаги сме можели да им я покажем

защото тя е вътре във душите ни!

Винаги сме можели да им я покажем

защото тя извира от сърцата ни!