Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2011 20:55 - Из "Трагични монолози" от Панацейо Йепдейл
Автор: ustanovkata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 866 Коментари: 1 Гласове:
1




image


Хората от моя генотип печелят своята битка с трагедията, като залагат на смеха – осмивайки всичко и често ставайки за смях пред всички. Не знам какво бих правил и как бих живял без трагедията наоколо. Знам че тя никога няма да изчезне напълно. Знам че тя е повече, отколкото трябва да е. Знам че тя може да се редуцира до един обществено-природен минимум, в обятията на който ще попадат само хората, оставили се на течението да ги носи.
  ***

Ние сме по-големи от собствената си трагедия. Отнасяме се към нея презрително, сякаш е наш роб. По този начин не сме спрели да я виждаме, а просто сме свикнали с нея. Виждаме я, но не й обръщаме внимание. Не мислим за нея. Подсъзнателно сме я изключили от сметките си за така лелеяната промяна, така жадуваното  оттласкване от дъното. Дъно, на което изобщо не сме озовавали, тъй като откакто се помним ние сме все по течението. Ако бяхме се озовали на това дъно, все някога щяхме да започнем да се задушаваме. Инстинктът ни за самосъхранение сам щеше да накара краката ни да ритат, а ръцете ни да гребат нагоре, нагоре, нагоре към въздуха, към живота.
  ***

Днес, един друг инстинкт – този за самозаблудата, не ни позволя дори най-дребното признание на истината за общото ни положение, което по лесно, защото е от ранга на констатацията (едно от най-безсмислените сътворения на човешкия интелект). Камо ли да го позволи – за личното ни положение.

  ***

Когато си на дъното, когато започваш да се задушаваш от липсата на въздух, в съзнанието ти остават да работят само две мисли - една за живота и една за смъртта. Изборът е прост – можеш да избереш едното или другото. Няма трето, няма четвърто, няма пето. Когато си на дъното и искаш да оживееш не ти остава друго освен да издействаш живота си.

  ***

Истинската трагедия днес е, че водени от инстинкта ни за самозаблуда, ние почти сме спрели да действаме живота си. Внушили сме си, че сме на дъното, защото носенето по течението ни е отворило хиляди врати към хиляди удобни оправдания, благодарение на което ние само си лелеем и мечтаем, и никога не се замисляме какво има в края на това течение, ако то изобщо има край. 







Гласувай:
1



1. анонимен - OwazLpsRaysel
03.11.2012 08:17
iazK6S <a href="http://npgwoyunvmbp.com/">npgwoyunvmbp</a>, [url=http://pvgjavlylptj.com/]pvgjavlylptj[/url], [link=http://lmbeyplswjrg.com/]lmbeyplswjrg[/link], http://kzvqexphilie.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ustanovkata
Категория: Други
Прочетен: 478465
Постинги: 475
Коментари: 142
Гласове: 410
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031