Заобиколен съм от хора, които всеки ден искат да давам най-доброто от себе си. И аз го давам – пристигам на работа половин час по-рано, работя на пълен оборот цял ден и винаги си тръгвам половин час по-късно. През всичкото това време нито пуша, нито пия кафе, нито ходя до тоалетна. Най-доброто от мен не ми го позволява. Живея, за да работя и работя, за да живеят другите.

Аз съм жив наръчник за непрекъснатата оптимизация на производствения процес. И всеки следващ ден съм с една глава в повече от предишния. Поддържам темпо, което едновременно ме прави незаменим и невидим за хората, с които съм заобиколен. Аз съм елементарна частица, която изпълнява комплексните си задачи винаги по-рано от указания срок.

Измислям, изграждам и завършвам всичко сам, за да могат хората, които искат да давам най-доброто от себе си всеки ден, да го използват така, че да осмислят собственото си бездействие.

Непрекъснато съм на една крачка от уволнението и на две от повишението.

Не съм единственият, който знае как могат да се оправят нещата, така че да има справедливост и равновесие за всички, но съм единственият, който ще извлече полза от това.

Пиша го за първи и последен, защото формулата, по която се изчислява човешкия живот позволява редица изключения, измежду които може да е и самата цел на изчисляване. Резултатът никога не бил важен. Важното винаги е било той да се хареса на онези, които имат привилегията и правото да се възползват от него, независимо кой го е сметнал.