Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2010 09:57 - За хапането от кучета, дрането на животни и производните им камари от вини
Автор: ustanovkata Категория: Други   
Прочетен: 548 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.06.2010 10:00


image

 

Помните ли великото съжаление, което кучето Мима, кучето обезобразено по най-безпощадния и зверски начин от човешка ръка, събуди в душата на виртуалната българска нация.

То не бяха петиции, не бяха молби, не бяха страници във Facebook, не бяха закани, под които всеки се подписваше къде псевдонимно, къде с истинското си име. Включително и много мои познати. Включително и самият аз.

Покрай този случай, за втори път се просълзявам, гледайки докъде може да стигне човешкият брутализъм в отношението му към друг животински вид, в лицето на отрязаните лапи на Мима.

За първия път, думата “просълзяване”, обаче, звучи малко като компромис със способността да си признавам всичко, защото тогава, направо си ревах като малко дете. След този първи път имах проблеми със съня и жаждата за мъст. Жажда да мъстя на такива изверги, при първа възможност и по всякакъв начин. Стига да ги докопам някак си. Защото ако това да отсечеш с брадва крайниците на едно куче се осъжда за проява на варварство, то как ли трябва да се осъди одирането на живо същество, заради кожата му.

Предупреждавам всички със слаби нерви и сърца, че видеото по-долу е крайно опасно за тяхното здраве. Същото се отнася и за всички със силни нерви и сърца. Видео като това, може да нанесе много повече поражения върху психиката ви, отколкото което и да е за кучката Мима, защото то показва само няколко минути от един процес, който тече всеки ден от кой знае колко години.  

И още нещо, ако детето/децата ви са във близост до монитора, моля направете всичко възможно, например пратете го/ги до магазина за нещо, или каквото и да е, това видео да не стига до очите му/им.

 

Ето го и самото то!

 

Попаднах на това видео, преди две години, докато четях поредното отворено писмо до някого. Този път то бе адресирано до Мартин Карбовски и бе написано от Дамян Симеонов в отговор на острите изказвания и писания на първия по въпроса с бездомните кучета и честите нападения върху хора от тяхна страна, в България.

Наистина въпрос от голямо значение за всички, които живеят в тази страна.

Всеки един от вас, може да се запознае със съдържанието на писмото, да речем, тук! Ако вече сте го чели веднъж, то направете го още веднъж.

То звучи така, все едно е написано преди половин час.

Няма да му правя разбор, но съм длъжен да кажа, че е написано изключително добре. Повече от прекрасна опозиция на казаното и написаното (в нито едно отношение по-слабо) от Карбовски.

Звучи така, все едно е написано преди половин час, защото случаите с нападения на бездомни и нека вече добавим оставени без надзор домашни кучета върху хора, не стихват. Напротив, продължават да си се случват, все едно нищо не е било, последният, от които е регистриран на 11 юни, 2010 г. (миналия петък) в село Дряново. 84-годишна жена бива нападната и нахапана жестоко от две кучета, казват - овчарска порода. Кучетата са собственост на човек, блюстител на реда и закона (полицай, така да се каже) и е много вероятно да са обучени много над средното, за любителите собственици на този вид четириноги, ниво. А може и да е точно обратното.

Едва ли ще разберем със сигурност.

Ден, след нападението, се налага едната ръка на старицата да бъде ампутирана. Всичко е готово за нов епизод на “Отечествен фронт”, в което няма нищо лошо, понеже днес става ясно, че кучетата и собственикът им никой и за нищо не ги търси. Все едно – не е било.

Винаги се получава така, когато един блюстител на реда и закона, трябва да търси друг блюстител на реда и закона, за да му предяви някакво обвинение в нарушаване на реда и закона. Представяте ли каква гледка е само – ченге чете правата на ченге.

Както и да е, някой с опит и възможности, трябва да изрови истината. Не се съмнявам, че Карбовски и екипът му, ще проверят случая.

Дори предварително ги поздравявам.

Само че като кучкар, от тяхна страна отново ще ми бъде внушавана вината, че аз съм виновен за ампутираната ръка на 84-годишната старица, както ми бе внушена за краката на баба Гена, мир на прахта й.

Идеята за подобното разделение на хората, този път на кучкари и некучкари, може би има своите хубави страни. Самото занея липсва чиста дефиниция. Липсва философът, който да напише седем – осем тома, в които да я направи общо достъпна и разбираема за всинцата люде. Несъборяем факт е, че се направиха няколко стъпки, лично от Мартин Карбовски, към повече яснота, свързана с това ново разделение. Само че и от неговите думи не може да се разбере конкретно – кучкар ли е самият той или не е кучкар. Или и някакво невидимо за множеството звено в цялата тая новосформирана кучешка теза и антитеза.

Когато прочетох за случая с нахапаната от кучета 84-годишна жена от село Дряново, чиято една ръка вече ще служи само на лаборантите, като образец за това какво причиняват кучешките зъби на плътта, сухожилията, костите и така нататък на човека, сериозно се почувствах виновен.

Но тази вина не идва от там, че обичам животните и плача, когато гледам как някой ги осакатява или одира живи, за едната ценна кожа. Нито пък защото от шест месеца, освен с жена ми (като че ли тя не ми стигаше) деля квартирата си с още един член от семейството ми – куче. Марка “Лабрадор”, модел “Ретрийвър”.

Вината ми е толкова вина на кучкар, колкото и вината на всички, които не са кучкари. Вината ми е в това, че съм позволил някое животно да бъде съсечено, одрано; някое дете да бъде изядено живо, някоя старица да изгуби краката – и всичко това без да се открие виновникът, да се осъди и да си получи заслуженото.

Вината ми е чисто и просто в това – в недостатъчната ми способност да обединявам хората (първо тези около мен, пък после и останалите) покрай каузата – “Заедно да решим проблемите си”. Отдайте го на слабия ми речник, на недостатъчната магнетичност на присъствието ми, когато съм наоколо. Отдайте го на това, на което отдавате и собствената си вина.

Вярвам че и вие я чувствате, щом живеете на същото място, на което и аз. Място на вини, строящи се от липсата на способността у хората, да се обединяват един друг в каузи, които могат да спасяват животи, да спасяват ръце и крака.

И докато само опитваме да прехвърлим своята камара от вини към тази на съседа, вместо да се обединим с него и заедно да палнем клечката, която да ги изпепели и двете, непрекъснато ще се убеждаваме, че е невъзможно да изкопаеш дупка в морето, както е и невъзможно да забиеш стрела в небето.



Тагове:   животни,   камари,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ustanovkata
Категория: Други
Прочетен: 478457
Постинги: 475
Коментари: 142
Гласове: 410
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031